Несъответствието между политическата необходимост и неорганизираността съществува у нас от десетилетия. Но през последната петилетка то е очебийно. Безпомощността ни е хроническа. Слугинската роля на много журналисти и политолози е в хармония с нея. Бягството от групова дисциплина е благодат за тях. Безгрижието към обществените интереси в големи мащаби – също.
Без масовизация на избирателската политическа активност, разноезичието на протестиращите процъфтява. Масов е морално-политическият песимизъм. Съответства на представянето на лични и партийни интереси за държавни. Разцветът на преструването в партийната политика се взаимообуславя с умножаване на политиците, които работят за кариерата си.
В партийната система мотивирането на избирателите става с обещания на по-добри резултати от тези, които обещават от лагера на противника. Цената на непостигането на обещаните резултати плащат самите избиратели. Партийците спорят за допустимата степен на регулиране на икономиката, но никой не знае кога коя е допустимата степен. Те оцеляват защото ги слушаме. Според Н. Талеб, „всеки, който слуша новини (с изключение на случаите, когато се случва нещо много, много важно), е едно стъпало под глупак.
Да вземем ятрогенията на вестниците. На тях им е необходимо всеки ден да запълват страниците си с новини – най-вече с тези новини, които се публикуват и в другите вестници. За да вършат нещата правилно обаче, те трябва да се научат да мълчат при липсата на важни новини...“ (Насим Н. Талеб, „Антикрехкост: как да извлечем ползи от хаоса“, Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2013, стр. 174). В такава ситуация хвърлянето на жребий е не по-маловажно от изборите.
Кирил Кирязов
Няма коментари:
Публикуване на коментар