Да знаеш, че нещо трябва да се прави и да чакаш друг да го направи, означава безотговорност. За бездействието може да наказва съвестта, но със закъснение. Да разчиташ другите да направят това, което може да правиш сам, е липса или дефицит на достойнство.
Там е работата – можеш ли? Веднъж опитахме. Не ни подкрепиха. Аз и други участници в ОАЗИС вече сме стари. Младите нямат организационен опит. Партийците неслучайно, вместо да освободят ученическите организации от партийното ръководство, в края на миналия век ги разтуриха. Защото те не се страхуват от протестиращи, а от организиращи се.
Така младите не се интересуват от устойчива политическа организация, а ние слабо се интересуваме от Интернет и пътищата ни се разминават. Говорят за граждански контрол, но граждански контрол без организация няма. Политическите протести се свеждат до шум. Гражданите са лишени от властта в тяхната държава. Гражданската солидарност политически ерозира. Политическото представителство агонизира. Протестните множества лесно се разпиляват и чувството за безпомощност надделява. На по-масовите протести е трудно да изразят какво искат. Протестната енергия на хоризонталната организация се характеризира с епизодичност на проявленията си.
Това продължава много години. Не водим диалог със собственото си минало и не извличаме необходимите поуки. Вече два века догонваме историческото време на други народи. Време е да направим и самоактивността на нашето общество разбираема и самонасочена. Затова трябва да заживеем с отговорността си за бъдещето.
Георги Тодоров
Няма коментари:
Публикуване на коментар